Писателският блог на Тишо

“Пиано бар”-ът беше претъпкан с хора – нормално за петъчната вечер. Трите момичета бързо се ориентираха в обстановката и веднага си намериха места. Барманът Чочо се зарадва толкова много като ги видя, че нямаше как да им позволи да стоят прави повече от секунда. Още щом забеляза момичетата да влизат, той се шмугна в склада, извади три високи стола и ги нареди  край бара. Поръчаха си любимите коктейли. Застанали с големи, цветни чаши в ръка, трите се заоглеждаха за потенциални жертви. Вечерта не предлагаше нищо особено – предимно застаряващи съпрузи, които идваха тук заради джаза в петък, влюбени двойки и много малко самотни мъже. Имаше и две неприятни комбинации - възрастен бизнесмен с 19 годишно момиченце и състарена примадона с  току- що навършил пълнолетие младеж-първокурсник, който я държи за ръка и я гледа влюбено в очите. Даниела огледа всички посетители подробно – правеше го разсеяно и по навик. Запита се дали младото момче не е жиголо. Начинът, по който целуваше  петдесетгодишната си компаньонка подсказваше, че тя определено не му е майка, нито пък леля. Връзката им имаше подчертано сексуален характер.  Извърна поглед с погнуса, само за да види лигавите движения на бармана Чочо – сресан на две както винаги. От черната му, слепнала коса капеше пот. Цялото му тяло излъчваше някаква спъната женственост. “Опитва се да бъде прекалено алтернативен, за да се хареса на Мишел. Мъжете са толкова елементарни” – засмя се Даниела на ум. Започна да си мисли, че идването в Пиано бар-а   никак не било добра идея.
Мартин и Антоанета изглеждаха като изрязани картинки на фона на атмосферата на заведението – двама свежи,  усмихнати, добре изглеждащи млади хора, облечени твърде непретенциозно за натруфената обстановка. Очевидно не музиката и атмосферата  ги бяха докарали тук. Държаха се за ръце и нежно си говореха нещо. Околният свят нямаше никакво значение за тях. Даниела изпита злъчна, честолюбива ревност към чуждата любов и злобно захапа сламката на коктейла си. Чувстваше се самотна, изоставена, неразбрана. И, по дяволите, колко добре изглеждаше този младеж.
Мартин забеляза прелестната й фигура още с влизането си. Беше напушен, нямаше как да не я забележи.  Галантно дръпна стола на Антоанета и седна срещу нея, така че тя да бъде с гръб, а той да може скришом да мята по един поглед върху красавицата на бара.
От самото си влизане в прясно измития “Мини Купър”  Антоанета беше започнала да му лази по нервите с празни приказки за клубни партита, ди-джеи и “размазващи” купони. Той също обичаше да “взима” от време на време, особено когато е на излет в планината или по някакъв повод, но не можеше да разбере каква е мотивацията на млади и сравнително интелигентни момичета като нея да друсат непрекъснато и да превръщат наркотиците в религия.
Стискаше китката й в своята, тъй като не му се искаше да губи физически контакт, все пак “жените държат на близостта и винаги трябва да усещат силното мъжко присъствие, в противен случай рискуваш да се превърнеш в кошче за използвани тампони, изневери и любовни драми, в които е въвлечен целия свят, но не и ти самият.” Ако имаше нещо, което да мази повече от зле изглеждащите, неподдържани жени, това бяха добре изглеждащите, поддържани жени, които му говорят за любовните си преживявания с ДРУГ. Нямаше намерение да стават “приятели” с Тони, гейовете и сополивите приятелки съществуват именно с тази цел - за да изслушват всички глупости. Искаше да я чука, затова не  спираше да й поръчва пиене.  В същото време не изпускаше от поглед красивото, тъжно момиче, седнало на бара.
Даниела забеляза, че я наблюдават. Беше чела една книга, в която пишеше, че жените имат три пъти по-широко периферно зрение от мъжете. Може би за това не откъсваше очи от красивия младеж без той да знае за това. Той си падаше по нея - това беше очевидно. Но какво правеше тази мърла с него??
- Искаш ли да отидем някъде другаде – намуси се Антоанета - музиката тук изобщо не ми допада, да отидем в някой хаус, имам едно кашенце, какво ще кажеш?
- Мога да платя на ди-джея да смени музиката ако искаш, познавам го, но не ми се ходи никъде. – Мартин премрежи очи, за да фокусира момичето зад бара. Наистина беше красива.
- Ще отида за малко до тоалетната -  извини се той.
Промъквайки се през тълпата правостоящи,  пътьом нарочно мина близо до бара, като почти се докосна до нея. Вдиша от парфюма й - ароматът беше влудяващ, обсебващ, лъхаше на мека женственост и пролетна чистота. Тя разговаряше с двете си приятелки и се правеше, че не го забелязва. “Значи е сама, не е дошла с гадже или приятел. По дяволите, от близо изглежда още по-добре, как да разкарам Тони?!”  Усети ловният инстинкт да се надига в него с пълна сила. Вроденият ухажор със самочувствието на красавец, харесван от жените напъчи гърди и се приготви за най-приятната от всички битки  - битката за сърцето на непознатата жена. 
Соня и Мишел веднага усетиха вълнението,  което изпита Даниела, когато той мина покрай нея. Колкото и да се опитваше да ги излъже, тя не можеше да скрие от тях симпатията, която изпитваше към непознатия, дори видя в очите им лека нотка на завист, но все пак – те бяха щастливи, че старата усмивка най-после се беше появила и не слизаше от лицето й. Това беше тя, истинската Даниела - тяхната на-добра обща приятелка, която познаваха от детските си години – винаги усмихната и забавна.
Мартин дочу кикотенето на трите приятелки зад гърба си и се престори, че не им обръща внимание. Беше добър сигнал. В главата му постепенно започна да се оформя план.
На връщане от тоалетната, където не пропусна да сложи допълнително парфюм, да среше косата и да си пръсне освежител за уста, Мартин застана на бара – точно до момичетата и направи знак на Чочо, че иска да поднови две питиета – посочи с пръст масата, на която седеше Антоанета. Чочо кимна утвърдително и обеща веднага да прати сервитьорката. Мартин се наведе през бара, бутна му двайсетачка и го попита на висок глас, така че момичетата със сигурност да могат да чуят какво казва, дали не може да помоли ди джея да пусне един-два по-леки транса за приятелката му, която много обича транс. Чочо се усмихна, пъхна парите в джоба на протритите си джинси и обеща да направи каквото може. Погледите на Мартин и Даниела се срещнаха миг преди той да се върне на мястото си. Мартин използва момента, за да пусне добре заучената си очарователна и многозначителна усмивка, която придружена с едва доловимо намигване на дясното око винаги вършеше работа.  Сега тя със сигурност знаеше, че той също я е забелязъл.
През следващия час Мартин направи всичко възможно да напие Антоанета до припадък. Това не беше особено трудно. Като типична свежарка тя предпочиташе леките наркотици пред алкохола и поради тази причина изобщо не носеше на пиене. Коктейлите, които й поръчваше бяха меки на вкус и, въпреки че съдържаха 7 вида концентрат алкохолът не се усещаше изобщо.  Резултатът не закъсняха – Антоанета премести стола си до неговия и започна да го целува и да го ближе по лицето. Лигавеше се и му говореше с умалителни думички, като се преструваше на малко, разглезено момиченце. Дори искаше да седне в него, но той категорично я разубеди, че това е невъзможно. След още едно питие тя запя с престорен дрезгав глас, като се опитваше неуспешно да имитира звучащия от колоните Луис Армстронг. След това стана да танцува – гърчеше се бавно и неестествено на фона на бавния джаз. Беше толкова пияна. Накрая се срути в стола до него, утихна, сложи глава върху рамото му и заспа.
Мартин бързо повика сервитьорката, оправи сметката, разтърси отпуснатото тяло на Антоанета и я помъкна след себе си към изхода.
- Мисля, че е време да си почиваш, мила! – прошепна й нежно в ухото, докато я слагаше на задната седалка на едно от паркираните пред входа таксита.
Шофьорът беше недоволен, че  може да му оповръщат седалките, но тлъстият бакшиш, който получи му върна доброто настроение. Мартин обясни подробно точно къде трябва да я закара, затръшна вратата на таксито и побърза да се върне обратно в клуба.
-

-

Следва продължение…

Минаваше девет и половина вечерта. Мартин погледна часовника и реши да приключва час по-скоро с почистването на салона, защото му беше дошло до гуша. Денят беше повече от успешен. Успя да направи няколко нови прически – експериментира стилове, в които никога не се беше пробвал до момента. Клиентките бяха изключително симпатични млади дами и останаха много доволни. Обичаше жените да му дават пари и да го хвалят. Харесваше му да чува приказки от рода на: “Как не съм знаела за Вас по-рано”. Те едновременно галеха ухото му като професионалист и повдигаха мъжкото му самочувствие.  В касата се мъдреха над 500 лева. Определено ден като този заслужаваше да завърши добре. Пък и гърлото му беше пресъхнало от дърдорене на празни приказки. Чувстваше се уморен, но умората беше приятна -  умората на човек, който е доволен от добре свършената работа. Огледа се наоколо – помещението блестеше от чистота. И да е пропуснал нещо, щеше да го оправи на другия ден, а сега беше време за разпускане. Нуждаеше се от добър душ, добро питие и защо не – добър секс. Беше обаче твърде уморен от разговори с хора и от завързване на нови социални контакти, затова реши, че тази вечер няма да “ловува”. Вместо това заложи на стара и изпитана тактика, която винаги вършеше работа в подобни моменти. Прибра се в къщи, пусна си компютъра и отвори файла с телефонните номера на момичетата, които беше чукал досега. Шеговито го беше кръстил “чувала с путки”.  Под всеки номер имаше няколко реда подсказвателен текст. Не че не си спомняше всяко от момичетата добре, но трябваше да внимава - част от номерата в списъка бяха опасни. Изведнъж се сети за малката Михаела. Спомни си колко зле се беше отнесъл с нея. Изпита чувство за вина. Зачуди се дали да не й се обади, поне да се извини. Тръсна глава и пропъди еретичната мисъл. Нямаше смисъл да се унижава. “Колкото и да се стараеш, жените винаги ще те накарат да изпитваш вина” – Мартин въздъхна и набра номера на Антоанета.
Познаваше я от лятото – срещнаха се на “Самсара бийч” в Слънчев бряг. Антоанета беше типичната свежарка  - винаги усмихната и адски позитивна, което се дължеше на комбинацията от леки наркотици и добър характер. Разкрепостена, облечена в цветни дрехи и много жизнерадостна, ако се беше родила няколко десетилетия по-рано, от нея щеше да излезе чудесна хипарка. Тя  боготвореше всички форми на красотата в природата, а Мартин беше неизменна част от нея. Той знаеше, че ако е в София няма да му откаже да се видят. Стига да не е забравила името му, разбира се. Мартин имаше добри спомени за секса, който правиха в хотелската му стая  - след 12 часа трева, бира, редбул и танци, най-накрая се озоваха в малката му стаичка в непретенциозния тризвезден хотел. Тя не беше от взискателните мацки, освен това беше толкова друсана, че с влизането си успя да каже само “wow”, просна се по корем върху леглото  и заспа. Мартин я съблече, пъхна я под чаршафите и си легна до нея. Спаха през целия ден. Привечер тъкмо излизаше от банята, когато я видя да реди тънки бели магистралки върху нощното шкафче. Никога не беше смъркал амфетамини преди това, а се съмняваше, че мацката може да си позволи кокаин. Целувха се дълго и страстно  -  все едно, че за пръв път откриваха магията на целувката. Той се спусна под чаршафите, намаза интимните й органи с белия прах и започна да й прави най-нежната и най-продължителна орална любов на света. През следващите 12 часа се чукаха като животни – въврху леглото, под леглото, в банята, в коридора. Антоанета беше страстна, много чувствителна, смееше се докато получава оргазъм и вдигаше адски много шум. Споменът за оная нощ го възбуди. Точно от това се нуждаеше в момента.
Мартин се сепна, изплува от спомените си, вдигна нокиата и набра номера й. «Глобул ще предаде на абоната за вашето обаждане»
 - Мамка му!  - Захвърли ядосано телефона, смъкна си ризата, панталоните и влезе под душа. Трябваше да се примири с мисълта, че не може всичко да е чак толкова перфектно. Когато излезе от банята с учудване установи, че има 13 неотговорени повиквания от нея. Усмихна се и прати sms: “4akam te v 22.00  pred bloka do vas. Badi to4na”. Имаше достатъчно време да мине през нощната автомивка преди това. “Покажи ми как изглежда колата ти, за да ти кажа какъв мъж си” Внимателно подбра спортни, младежки дрехи, в които изглежда неглиже и излезе.
-

-

Следва продължение…

Двете момичета имаха много въпроси към нея. Бяха гледали телевизия и бяха чели вестници. Соня дори се беше опитала да открие по телефона главния редактор на един от таблоидите, за да го заплаши, че ще го даде под съд, ако не оставят приятелката й намира. Никой не й обърна внимание. Чисто женското любопитство напираше в тях и те нямаха търпение да зададат своите куп въпроси свързани с Жоро, с причините за смъртта му, искаха да знаят колко в действителност можеха да струват картините му. Умореният вид на Даниела, обаче, съсипаното й лице, дълбоката депресия, която се четеше в очите й ги застави да мълчат. Соня приготви три маргарити, пусна тиха музика и се опита да подхване някакъв неангажиращ разговор. Нещата не се развиваха точно както й се искаше. Даниела мълчаливо отпиваше от чашата си и отговаряше на въпросите само с да и не. Беше изумително трудно да проведеш какъвто и да е разговор с нея в този момент. Това до известна степен вбеси Соня, но тя реши да пробва с нещо друго и предложи да направи вечерния й грим преди да излязат. Даниела отказа със саркастичната забележка, че няма нужда да изглежда добре при положение, че няма намерение да излиза никъде. Мишел се опита да разтърка раменете й, за да й помогне да се отпусне. И това  не подейства. Настъпи странна, неловка тишина. Трите момичета стояха около масата в хола и мълчаливо отпиваха от питиетата. По едно време Соня наруши тишината като стана да им поднови коктейлите, след това неловкото мълчание продължи.
Алкохолът започна да оказва своето влияние върху съзнанието на Даниела. Продължителната изолация и дълбоката депресия бяха изтощили съпротивата й. Тя лесно заплува в блажената мъгла на алкохолния делириум. Някаква тежест като че ли отпадна от раменете й,  студената топката в стомаха й се затопли, отпусна се, все едно възел  се разплете вътре в нея. Стана й забавно как Соня и Мишел са се свили в меките си фотьойли и я изучават, все е едно е някакво извънземно. Сториха й се симпатични с безплодните си опити да й подобрят настроението. Отвътре я напуши на смях, но тя реши, че е по-добре да го задържи в себе си – да не я помислят за луда. Пък и Жоро беше починал толкова скоро. Тази мисъл не я натъжи. Напротив, развесели я допълнително. С цялата яснота, на която беше способно съзнанието й, тя прозря истината, че животът продължава и, че това е повод за празнуване. Беше егоистично и цинично, да, животът никога нямаше да бъде същия без Жоро.  Той не заслужаваше да го напуска толкова  млад, това беше голяма несправедливост, но “Какво от това, За Бога!” – крещеше вътрешният й глас – “Ето ти си жива и здрава, заобиколена си от приятелки, които те обичат и подкрепят, какво повече можеш да искаш? Колко време мислиш, че ще продължава това? Никой не е вечен. Един ден и ти ще си отидеш от този свят. Всички умираме. Възползвай се от това, което ти се дава, докато можеш! Греби с пълни шепи от живота!”
Даниела допи на един дъх чашата си, подаде я на Соня с недвусмислен жест, че трябва да се напълни отново, усмихна се и каза:
- Е, момичета, къде сте решили да ме заведете тази вечер? 
Двете й приятелки едновременно  избухнаха в силен, непринуден смях. Смееха се така, както може да се смее само един човек, на който първо са му взели страха, а после са го успокоили, че всичко е на майтап и са му разрешили да се смее на воля.
 - Мисля, че трябва да ти намерим нов мъж!  - Предложи Соня докато поставяше третата маргарита пред Даниела.
- Какво ще кажете да отидем пак в Пиано бар-а? Помните ли колко добре си изкарахме предния път там? Като ни сервираше оня сладур Чочо?
 - Аз съм за! – Вдигна ръката си Мишел и погледна въпросително Даниела.
- Ами нямам нищо против, мисля, че ще ми се отрази добре, пък и там е по-спокойно, едва ли ще издържа лудницата ако отидем в някой клуб. Резкият сблъсък с нощния живот ще ми се отрази стресиращо. Трябва да започна да се адаптирам  малко по малко.
 - Окей, значи остава Пиано бар-а, но в никакъв случай няма да ти позволя да дойдеш в този си вид, изглеждаш ужасно! Взимай си питието и идвай в другата стая, за да те пооправя малко! – Соня я задърпа за ръкава.
Усмихната глуповато, зачервена от алкохола и приятно отпусната, Даниела се затътри след нея. Останала сама в стаята, Мишел въздъхна облекчено, сложи коктейла на масата пред себе си, пусна  телевизора и безцелно защрака из каналите.  
-

-

Следва продължение…