Писателският блог на Тишо

Пътуваха за Златни пясъци – да изядат по един сладолед и да й купи дънки. Тя беше пожелала така. Може би тя беше причината за неконтролираното му поведение на пътя. “Ами, глупости, той винаги кара така, дори когато всичко му е наред.” В отсрещното платно грейнаха два фара. Оборотите на колата заглушиха музиката, отстрани дрънчаха празните ремаркета на водещия ТИР. “Всичко може да свърши така”, помисли си Даниела, а през главата й започнаха да преминават сцени от зловещите катастрофи, които беше виждала във филмите и по вечерните новини. Представи си собственото си погребение. С рязко залюляване колата се прибра пред камиона, части от секундата  преди фаталния сблъсък. Вместо да намали, Асен настъпи газта и едва успя да се побере в следващия завой. Адреналинът пулсираше в ушите й, но тя знаеше, че не бива да повдига отново въпроса за скоростта. Имаше много лоши спомени от последния път – след като едва не се бяха ударили в колата пред тях. Тя му се развика, а той побесня, изкара незаконния си пистолет и започна да стреля през отворения прозорец в “нещастния москвич”,

който му пречеше на пътя. След това отби рязко, спря и й удари шамар. По очите му си личеше, че е смъркал  кокаин. За първи път успя истински да я уплаши и тя се разрева. Не го правеше нарочно, въпреки че сцените й бяха в кръвта, наистина се страхуваше от човека до себе си и имаше защо – беше лежал три пъти в затвора за крадени коли, беше убивал и винаги шофираше надрусан.  Такива са мъжете – колите и парите са продължение на пенисите им. Разбра го онази вечер, след “нещастния москвич”. Вместо да продължи да я бие, той се беше превърнал във виновно кученце, което е готово на всичко, за да изкупи грешката си. Беше разбрала и нещо друго – че женският плач обърква мъжете и ги кара да се чувстват безпомощни. Това беше последният й, най-силен коз срещу Асен, затова го използваше рядко. Все пак не искаше да насилва късмета си и да го предизвиква излишно. Този път си замълча. В ума си отправи молитва към Бога и към своя ангел-хранител да пристигнат живи до морето. Обеща да бъде добра и да даде пари на някой просяк, а  на себе си обеща да не му пуска поне една седмица – знаеше колко е жаден за тялото й. “Пенисът на мъжа е като скоростният лост на автомобила” – помисли си тя с усмивка – “ако можеш да го контролираш, можеш да контролираш целия двигател.” Даниела избра любимата си емпетройка, усили музиката и се отпусна, опитвайки се да се наслаждава на остатъка от пътуването в луксозния му автомобил. До  Златни пясъци и двамата мълчаха.

- След тва аз му казах виж кво опичай си акъла и ако утре не намера пет хил’ леа под чистачката на беемвето, мое те качиме на ски във Витоша, нали се сешташ и му извъртех един тупаник, напрао му се усукаха сополите около врато.
- Да.
- И оня седи и ме гледа така и ми вика, ама нема проблеми и тва онова и аз рекох па му праснах и една глава у носа да съм по-убедителен ха, ха, ха!
- Мхм.
- И после знайш кво, седи оня дришльо, гледам го сутринта, сложил мангизите под чистачката и ги пази да не ги откраднел некой циганин, да не му ги искаме отново.
- Уау!
- Слушай кво, аз  ко ше си говора сам цела вечер, да си ходиме по София да си седим пред огледалото у къщи, поне да знам на кого говора.
- Извинявай, малко съм уморена, днеска учих цял ден – Даниела набързо изключи  мобилния си телефон и го прибра в чантичката си. Отговорът на съобщението от Християн я интересуваше силно, но Асен

можеше да се запита какво толкова прави цяла вечер, защо си гледа постоянно в телефона и да прочете съобщенията й.  Беше го правил преди. Засега това можеше да почака.
- Навремето майка ми, лека й пръст, все ми викаше учи, сине, за да не работиш, ма ся кво стана, ко бех висел вкъщи над книгите, момчетата щеха да напраат длаверата сами и аз щех да си бъркам у гъзо и да живеем на стипендия ха, ха, ха.
- Ти какво се опитваш да ми кажеш?! Даниела използваше този тон само, когато искаше да покаже, че наистина е сърдита.
- Ама не бе нищо, ти са да не вземеш да ми се обидиш, аз само се ебавам….
- Ще се ебаваш с баба си, аз няма да търпя просташкото ти поведение, нещастник – Даниела изхвърли цигарата си по него, дръпна рязко стола назад, стана и се запъти към изхода на заведението.
Докато палеше нова цигара навън, вечерният морски бриз полази под тънката й копринена рокличка и я накара да потръпне. Искаше й се да завита в уютното си легло у дома, а не да виси на  студа, стотици километри от вкъщи, и да чака този кретен да дойде и да й се извини. Чудеше се какво ли прави още с него. Знаеше, че под маската

на агресивния мъж, която носи, се крие едно малко момченце, което също като всички останали се нуждае от любов, от човек, който да го разбира и изслушва, но на малките момченца не бива да им се дават

твърде много права, защото се разглезват и ти се качват на главата. Виждаше отношението му към курвите, които му се мазнеха – третираше ги като отрепки и ги биеше непрекъснато. Ето защо тя никога не се отказваше от ролята си на кучка. Той обичаше кучи и в нейно лице получаваше точно това, от което се нуждае. Какво получаваше тя от

него обаче? Любов? Абсурд. Разбиране? Това е много над недодяланата му натура. Получаваше скъпи подаръци - ето какво, плюс кокаин. Сама трудно можеше да си го позволи. Освен всичко друго, получаваше  и

защита. Не онази глупава сигурност, която пропагандират повечето жени, а истинска защита. Когато е с него тя се чувстваше в сигурни ръце – никой не можеше да й стори абсолютно нищо. Мъжете се страхуваха от хора като Асен и им завиждаха, а жените гледаха само как да му бръкнат дълбоко в гащите и още по-дълбоко в джоба. За

разлика от скъпите проститутки, обаче, Даниела не му позволяваше да я издържа. Приемаше бижутата и парцалките с хладна надменност и никога не си плащаше скъпите коктейли, но имаше един основен принцип – никакви пари в брой. Колкото и пари да сложеше в ръката й, а този мошеник можеше да сложи много, не можеше да я купи. Тя

имаше по-високи цели в живота. Асен се грижеше за комфорта й сега. Утре тази роля можеше да принадлежи на друг. Даниела се обърна и погледна през прозореца на бара. В момента Асен плащаше сметката. Погледите им се срещнаха. Подпряла лакът на кръста, тя смучеше от цигарата и го гледаше предизвикателно в очите. Знаеше, че не бива да отмества поглед. Нервното потропване на крачето й  трябваше да му подскаже, че вече й е писнало и иска

да се махне час по-скоро оттук. Той набързо хвърли някакви пари на масата и се запъти към изхода. Такива елементарни типове като него бяха толкова лесни за манипулиране. Асен излезе, наметна я с дебелото си кожено яке, хвана я за ръката и я поведе към колата. Едно от малкото неща, които харесваше в него беше умението му да отгатва желанията й наум. По пътя обратно към София Даниела спа като бебе…