Писателският блог на Тишо

„Странно нещо е любовта” - мислеше си Даниела докато подреждаше пътническата чанта. „Или поне любовта от пръв поглед,   ако това изобщо може да се нарече любов.”
Тя не вярваше в голямата любов от филмите, но комфортното чувство за уют и спокойствие, което  й даваха часовете, прекарани с Мартин, както и фактът, че двамата можеха едновременно да мълчат, без мълчанието им да бъде неловко, й допадаше много. Още не бяха правили секс, въпреки че Даниела на няколко пъти се беше опитала да го покани у тях. Мартин явно умееше да се контролира твърде добре. Че тя го привлича сексуално беше повече от ясно, но за да запази самочувствието си, той предпочиташе да го играе мъжкар – правеше се, че все едно не му пука, че може да има всяка жена, за да  задоволи нагона си и въобще – държеше се като дете, което за Даниела беше ясен сигнал, че чувствата им са взаимни.
Бяха се разбрали да прекарат една седмица на морето – някъде далеч на север – в Тюленово, Шабла или Камен бряг. Мартин имаше нужда да се махне за малко от града, тя също. Сега, след като и двамата имаха с кого да го направят, вече нищо не можеше да ги спре. Даниела потръпна от мисълта за удоволствията, които я очакваха през следващата седмица. Беше ходила на екскурзия в Тюленово като ученичка в гимназията, имаше вълшебни спомени. Още виждаше прибоя на вълните и вятъра, мащабната пустота на морето и спокойствието. Лятната любов. Спомняше си едрите звезди през нощта и изгревите, както и високия, отвесен бряг. Делфините в морето чакаха само да размахаш ръце, за да започнат виртуозното си представление - играта на най-свободните същества на планетата. Природата на това място беше първична, брутална, понякога зловеща, но адски привлекателна  - фатална точно като невъзможната жена. Морето приличаше на живо същество, което вдишва и издишва, сърди се и се шегува,   разказва истории или просто мълчи. Всяка вечер около огъня със съучениците й си играеха на „желания”. Топлината на пламъците и страстните целувки. Даниела трудно можеше да забрави усещането за свобода и безметежно щастие, което й донесе онази лятна ваканция. Нямаше търпение да я изживее отново. След броени минути Мартин щеше да мине да я вземе и след няколко часа тя отново щеше да бъде там. Вълнуваше се толкова много, че се тревожеше да не би да пропъди щастието с радостните си мисли.
-

-

Следва продължение …