Справедливост за всички (роман) Еп. 35
Без да губи нито секунда повече, той се настани на бар-плота до Даниела и си поръча пиене. Обърна се към нея, изчака тя да направи същото и дружелюбно протегна ръка:
- Здравей, казвам се Мартин!
Настъпи неловко мълчание. Двете приятелки бяха притихнали зад нея с ехидни усмивки на лице. Даниела го изгледа с нещо средно между изненада, почуда и недоумение. Веднага си направи извода колко супер нагло и самонадеяно копеленце трябваше да е мъжът срещу нея, за да се отърве от досадната си приятелка с една единствена цел - да дойде и да я заговори. Тя не харесваше бройкаджии, женкари и свалячи, които си мислят, че всичко им е позволено, само защото изглеждат добре. От друга страна пък, какво имаше да губи? Няма друг начин да го опознае, освен ако не завърже някакъв разговор, нали?
- Даниела – тя също протегна ръка.
Той деликатно пое китката й в своята и с лек поклон опря устни в палеца си, който поддържаше дланта й отгоре.
“Целува ръка като благородник” – помисли си тя. Беше гледала едно предаване за английския дворцов етикет по Дискавъри. “Сега демонстрираме стил! В кой век живееш, градски?” Наложи й се да сръга с лакът Мишел в ребрата, която не издържа и нагло започна да се кикоти зад гърба й. Трябваше моментално да се възползва от първоначалното си предимство. Алкохолът й даваше допълнително смелост. Без да мисли много, тя отвори уста и чу себе си да казва:
- Какво ти дава основание да считаш, че само защото изгони горкото момиче, сега имаш някакъв шанс с мен?
- Цяла вечер следя как ме наблюдаваш. Освен това видях, че си сама, - той посочи двете й приятелки.
- “Горкото момиче” не ми е гадже, а просто позната, която препи и реши да си ходи.
- Да бе да, нали видях как те ближе по лицето, - Даниела сбръчка носле в гримаса на престорено отвращение.
- Какво да направя като жените са безсилни пред неустоимия ми чар?
Соня и Мишел съвсем му изтърваха края. Няколко бързи, произнесени с половин уста злобни забележки, подмятания и подсвирквания долетяха от тяхната посока. Даниела се разочарова, че е попаднала на поредния тъп женкар с комплекс за малоценност и фалшиво самочувствие. Беше подхванала разговор, сега трябваше да го приключи по някакъв начин. Най-добрата стратегия в такива моменти е публичното унижение, знаеше го от личен опит. “Правиш мъжа на 5 стотинки пред всички и той сам ще си тръгне!”
Всъщност не аз, а приятелката ми Мишел се интересува от теб! – Даниела се обърна към момичетата:
- Мишел, това е Мартин. Мартине, запознай се с Мишел. Тя е влюбена в теб. Не престана да ми надува главата колко те харесва, откакто сме тук.
Мишел разтвори ръце все едно го очаква в обятията си, запърха с мигли и надменно се провикна:
- Come to me baby! Come to mama!
Мартин остана неподвижен. Лицето му придоби мрачен, сериозен вид. В очите му се четеше обида. Даниела се почувства неловко. Все пак нямаше право да се гаври с мъжете по този начин само защото са събрали смелост да я заговорят. Тя изглеждаше добре и мъжете непрекъснато се бореха за вниманието й. Това трябваше да я ласкае! Опита се да изрече нещо като извинение:
- Виж какво, аз…
Мартин я прекъсна по средата на изречението:
- Имаш много хубава коса! Ако някога ти потрябва професионален стилист, заповядай в студиото ми. Офертата е безплатна!
Той постави визитна картичка пред нея, демонстративно подхвърли едър бакшиш на бара и пое към изхода без да е докоснал питието си. Надеждата, че ще се опитат да го спрат по някакъв начин този път остана напразна.
-
- Здравей, казвам се Мартин!
Настъпи неловко мълчание. Двете приятелки бяха притихнали зад нея с ехидни усмивки на лице. Даниела го изгледа с нещо средно между изненада, почуда и недоумение. Веднага си направи извода колко супер нагло и самонадеяно копеленце трябваше да е мъжът срещу нея, за да се отърве от досадната си приятелка с една единствена цел - да дойде и да я заговори. Тя не харесваше бройкаджии, женкари и свалячи, които си мислят, че всичко им е позволено, само защото изглеждат добре. От друга страна пък, какво имаше да губи? Няма друг начин да го опознае, освен ако не завърже някакъв разговор, нали?
- Даниела – тя също протегна ръка.
Той деликатно пое китката й в своята и с лек поклон опря устни в палеца си, който поддържаше дланта й отгоре.
“Целува ръка като благородник” – помисли си тя. Беше гледала едно предаване за английския дворцов етикет по Дискавъри. “Сега демонстрираме стил! В кой век живееш, градски?” Наложи й се да сръга с лакът Мишел в ребрата, която не издържа и нагло започна да се кикоти зад гърба й. Трябваше моментално да се възползва от първоначалното си предимство. Алкохолът й даваше допълнително смелост. Без да мисли много, тя отвори уста и чу себе си да казва:
- Какво ти дава основание да считаш, че само защото изгони горкото момиче, сега имаш някакъв шанс с мен?
- Цяла вечер следя как ме наблюдаваш. Освен това видях, че си сама, - той посочи двете й приятелки.
- “Горкото момиче” не ми е гадже, а просто позната, която препи и реши да си ходи.
- Да бе да, нали видях как те ближе по лицето, - Даниела сбръчка носле в гримаса на престорено отвращение.
- Какво да направя като жените са безсилни пред неустоимия ми чар?
Соня и Мишел съвсем му изтърваха края. Няколко бързи, произнесени с половин уста злобни забележки, подмятания и подсвирквания долетяха от тяхната посока. Даниела се разочарова, че е попаднала на поредния тъп женкар с комплекс за малоценност и фалшиво самочувствие. Беше подхванала разговор, сега трябваше да го приключи по някакъв начин. Най-добрата стратегия в такива моменти е публичното унижение, знаеше го от личен опит. “Правиш мъжа на 5 стотинки пред всички и той сам ще си тръгне!”
Всъщност не аз, а приятелката ми Мишел се интересува от теб! – Даниела се обърна към момичетата:
- Мишел, това е Мартин. Мартине, запознай се с Мишел. Тя е влюбена в теб. Не престана да ми надува главата колко те харесва, откакто сме тук.
Мишел разтвори ръце все едно го очаква в обятията си, запърха с мигли и надменно се провикна:
- Come to me baby! Come to mama!
Мартин остана неподвижен. Лицето му придоби мрачен, сериозен вид. В очите му се четеше обида. Даниела се почувства неловко. Все пак нямаше право да се гаври с мъжете по този начин само защото са събрали смелост да я заговорят. Тя изглеждаше добре и мъжете непрекъснато се бореха за вниманието й. Това трябваше да я ласкае! Опита се да изрече нещо като извинение:
- Виж какво, аз…
Мартин я прекъсна по средата на изречението:
- Имаш много хубава коса! Ако някога ти потрябва професионален стилист, заповядай в студиото ми. Офертата е безплатна!
Той постави визитна картичка пред нея, демонстративно подхвърли едър бакшиш на бара и пое към изхода без да е докоснал питието си. Надеждата, че ще се опитат да го спрат по някакъв начин този път остана напразна.
-
-
Следва продължение …