Писателският блог на Тишо

Мартин лежеше върху водния матрак   в отвратително настроение. Беше много пиян. Невиждащите му очи  се опитваха да различат цветните образи, сменящи се върху екрана на телевизора. Звукът му беше изключен и в стаята цареше пълна тишина, с изключение на редките въздишки и псувни, които идваха от него самия. Сипа си още водка. Бутилката беше към своя край. Изпи съдържанието на екс, просна се по гръб, затвори очи и се опита да превърти наново цялата вечер в главата си.   
Всичко започна добре, прегръщаше я, целуваше я, съблякоха се и започнаха да правят секс. Най-отвратителният секс в живота му! В продължение на цели два часа той се стараеше да я дари с всички приятни усещания, които знаеше, че може да дарява на една жена. През цялото това време тя не издаде нито звук, не помръдна нито веднъж, не направи опит дори да го прегърне и целуне. Цялата й предишна страст сякаш изчезна изведнъж – пуф – в  нищото. Продъни се вдън земя. Къде остана любовта й? Дали се притесняваше, дали беше фригидна, дали се преструваше или просто нямаше никакъв опит, тези досадни подробности не занимаваха съзнанието на Мартин. Отдавна се беше отказал да разбира жените. И беше започнал да ги чука. За него те се деляха на две категории – секс богини и риби в леглото. Михаела се оказа риба - студена, суха, тясна, неудобна, неподвижна, мъртва, фригидна риба. Каза й го в очите.
Напиваше се, за да заличи от паметта си изражението и спомена за сълзите й веднага след това. Когато тя блъсна входната врата и ревът й бавно заглъхна в коридора на блока, той остана сам с мисълта, че никога повече няма да я види през живота си. Не му беше нужно да го прави, нямаше смисъл, но в такива моменти се чувстваше празен. Чувстваше се като малко, самотно, изоставено от родителите си момченце. Беше победил – да, в това нямаше спор. Беше изиграл ролята си блестящо и то от самото начало до края. Прелъсти едно красиво момиче по всички правила на етикета и успя да я чука още на втората седмица. Картата, на която залагаше всичко обаче се оказа губеща. Сексът с Михаела  беше пълна нула. Ако имаше нещо, което да мрази повече от ненаситните, вечно разкрачени нимфоманки, това бяха фригидните жени. Знаеше, че ще я нарани ужасно много с думите си. Не се чувстваше добре от това, но в него изведнъж се беше надигнал някакъв неоправдан гняв и той имаше желание да го излее върху някого, а най-близкият човек беше тя. Нека да си заминава, да се прибира в къщи, да страда! Да не му се обажда никога повече. Той беше страдал достатъчно.  Нещо се беше пречупило в него много отдавна – още в гимназията, когато разбра, че Истинската Любов не съществува. Оттогава беше такъв – в момента се чувстваше зле, щеше да се наспи, да изтрезнее и на другия ден да започне живота си отначало – в търсене на следващата. Надяваше се на повече късмет този път.
Докато се унасяше в нервен, алкохолен полусън, в главата му започнаха да се появяват образи от онези отдавна отминали ученически времена, когато започна всичко.
В гимназията Мартин  беше просто един много добре изглеждащ юноша. Засиленото женско внимание и доброто отношение на съученичките не го изненадваше, свикнал беше с него и го възприема за нещо нормално. Докато един ден не се влюби фатално в изключително симпатично миньонче от съседния клас и не реши, че тя е жената на живота му. Дори искаше да се ожени за нея.
Любовта го промени изцяло. Стана добър, състрадателен, започна да изпитва потребност да помага на по-слабите, за да могат и те да изпитат поне една хилядна от неговото щастие. В тази възраст момичетата са по-зрели от момчетата и той ясно усещаше положителното, насочващо влияние на своята първа, единствена и голяма Любов. Повиши си успеха, започна да жъне успехи в спорта, участва дори в националната олимпиада по баскетбол между най-елитните гимназии в страната. По това време всички го боготворяха. Даваха го по телевизията и той изживя своите 15 минути слава. Никога повече през живота си нямаше да се чувства така, както се чувстваше тогава – истински свободен, истински щастлив, можещ всичко. Повярва в доброто, в съвършенството на връзката си с Нея. Искаше му се да вярва, че Тя го обича поне наполовина, колкото той обичаше Нея. Тя, от своя страна, беше адски доволна, че всички кучки в гимназията й завиждат, защото ходи с най-красивото момче в цялото училище. Не беше девствена, имаше известен опит с мъжете и се забавляваше от факта, че може да научи това прекрасно момче на всичко, което й дойде на ума. Мартин усещаше това и се гордееше от себе си от нейната вяра в него. Жадно поглъщаше всичко, на което Тя искаше да го научи и мечтаеше да се превърне в перфектен любовник, за да може винаги да доставя удоволствие само и единствено на Нея.
Приказката продължи до купона, на който той я видя пияна в прегръдките на друг. Обясненията й бяха безсмислени. Илюзията се сгромоляса и това го промени завинаги. Беше достатъчен един-единствен миг. Каза й, че къса с нея и не иска да я вижда никога повече. Външно не му пролича колко е развълнуван, но в този момент душата му умря – сви се и изсъхна. Скоро завършиха училище и всеки пое по своя собствен път. Оттогава не беше получавал почти никакви вести от Нея. Някой му беше подхвърлил, че е щастливо омъжена. Съмняваше се колко щастливо може да бъде  ежедневието й, но този въпрос не го занимаваше вече. Беше заключил страданието в клетка и не му позволяваше да излиза от нея, защото знаеше, че мъката е бездънна и, че не може да я преглътне. Вместо да се бори с меланхолията, той взе твърдото решение да използва това, което му е дала природата и да насочи цялата си енергия към една единствена цел – да стане най-търсеният мъж и да отмъсти на всички  жени за това,  което му беше причинила Тя. Междувременно щеше да получи доста качествен секс. Залови се с изпълнението на задачата с голямо настървение. Съвсем скоро откри, че единствено сексът му помага да забрави всичко. Вади го от дупката и го кара да се чувства нормален - поне за няколко мига екстаз…

-

-

Следва продължение…

Мартин остави продуктите на масата, заключи входната врата и се загледа в спретнатия интериор на дома си. Обичаше изчистения дизайн. Минималистично обзаведеният му апартамент имаше само едно помещение, по-скоро приличаше на художествено ателие.
Беше успял да побере всичко необходимо, без да претрупва мястото с вещи – няколко фитнес уреда до стената в единия край, етажерка с книги в другия, кухненски кът, барплот, удобен воден матрак на земята, вместо канапе и огромно кръгло легло. Върху тухлената стена зееше празното око на плазмения телевизор.
Денят беше специален, трябваше да се погрижи за най-малките детайли. Погледна часовника си - до пристигането на Михаела оставаха само няколко минути. Трескаво започна да разопакова хартиените пликове. Подреди двайсетина ароматни свещи и ги запали. Мразеше да се храни по традиционния начин – седнал върху стол на маса. Вечер смилаше набързо някаква готова храна прав – върху бара. Помисли си, че така може да изглежда небрежен и постели малко килимче на земята, върху което нахвърли две шарени възглавнички, салфетки, прибори, внимателно постави огромни, декадентски чаши за вино и бутилка червено вино. Обгради цялата композиция със свещички. Загледа се в творението си и остана доволен. Прибра храната в хладилника, отвори си бутилка бира и се отпусна в удобния воден матрак.
След няколко срещи най-после беше дошъл решителният момент. Бяха излизали на разходка в парка, на кино, беше я водил на няколко светски мероприятия – за да се запознае с красиви и известни хора, да се почувства харесвана, желана, ревнувана, жива.
Михаела изглеждаше перфектно за годините си, знаеше как да се облича с вкус  и Мартин се радваше да го забелязват навсякъде с нея. Така ставаше още по-желан за всички перхидролени кучки с ботуши на висок ток и напъхани в тях цикламени панталонки.   Изпитваше известни угризения, тъй като усещаше, че горкото момиче се влюбва все повече в него, докато той не изпитваше абсолютно никакви чувства към нея. Отдавна не можеше да изпитва любов към която и да е. Беше преживял толкова много връзки, толкова болки и раздели, беше натрупал такъв гигантски опит, че всички приказки за истинската любов му звучаха глупаво. За сметка на това обичаше секса – при това много. Потрепна при мисълта колко красиви неща може да направи с перфектното, младо тяло на Михаела. Женското тяло за него беше като бялото платно за художника. Върху него упражняваше своето изкуство – изкуството на добрия любовник. Знаеше как да прави отпускащ, възбуждащ и лечебен масаж. Към френската любов подхождаше с финеса на маестро, свирещ на любимата си цигулка и най-важното – древна китайска техника му беше разкрила простичката истина, че между оргазма и еякулацията няма нищо общо. Можеше да чука с часове, без да свършва – потопен в Божествен екстаз.
Тези мисли предизвикаха тиха експлозия в панталона му. Чудеше се как ли ухае запотената кожа на влюбеното момиче. Колко ли страстна е тя? Михаела беше самовглъбено и тихо момиче, нямаше как да не задържа в себе си вулкан от страст, който само чака подходящия момент….
На вратата се почука. Беше тя. “Ами ако не се съгласи?”. Махна с ръка, за да изпъди параноичната мисъл и отиде да отвори вратата.
Михаела изглеждаше по-добре от всякога и му носеше подарък – огромен, черен, копринен шал. Той се наведе, прегърна я, вдигна я високо във въздуха, заби страстно устните си в нейните и я понесе към вътрешността на апартамента. Тихичко прошепна в ухото й:
- Благодаря!
Тя мълчаливо се беше вкопчила в него – все едно се страхуваше да не го загуби. Първата  работа, след като краката й отново докоснаха пода, беше да се заеме да оглежда апартамента на Мартин. Тайничко се гордееше, че за първи път попада сама в мъжка квартира. Обзавеждането й се стори доста странно. Различаваше се от представите й за истински дом, но беше интересно. Навсякъде се усещаше духа на домакина – във всеки детайл. Погледът й се спря върху импровизираната масичка на земята и десетките ароматни свещички около нея. Беше копняла за нещо подобно откакто се познаваха с Мартин. Минаха цели две седмици и тя за пръв път стъпваше в тях.
Мартин беше различен от другите мъже. Не беше споменавал нито веднъж думата “секс”, не беше правил никакви предложения, не я притискаше, стигна се дори дотам, че тя започна да се притеснява дали я харесва или не. Ами ако наистина се окаже гей? Или бисексуален?!  Прие поканата му за гости “на по чаша вино”, за да се оттърве от собствените си страхове. Предполагаше, че ще прави любов с него за пръв път именно на този ден – тук и сега.
Докато тя си блъскаше главата с тези въпроси, той вече наливаше вино в огромните сферични  чаши. Беше седнал в поза лотус върху килимчето. С жест я подкани да направи същото.  На Михаела й се искаше да се гушне в него, а не да клечи в неудобна поза върху пода, но въпреки всичко тя се подчини. Имаше чувството, че се намира в някакъв сън – чувстваше се като хипнотизирана. Всичко наоколо беше толкова нереално. Вдигнаха наздравица за връзката им. Мартин натисна копчето на дистанционното и отнякъде зазвуча тих латно-джаз. “Все едно съм главната героиня в любовен холивудски филм” – помисли си Михаела. И се усмихна. С най-нежния глас на земята Мартин я попита дали иска да хапне нещо пикантно. Тя деликатно отказа. Оставаше сега и да си залее чисто новата блузка със сос – пред Него.
Следващите два час преминаха в приятен разговор за какво ли не. Изпиха една бутилка с вино, преполовиха втора. Михаела не обичаше да се напива за разлика от своите съученички, но не искаше и да изглежда дете в очите на този зрял мъж. Виното бавно, но сигурно вършеше своята работа. Отпусната в скута му, приятно затоплена от алкохола и уюта на тялото му, тя започна да го целува. Целуваха се страстно, бавно, тихо, нежно. Изминаваха не минути, не часове, а цели дни в това сладко блаженство. Сърцето й туптеше силно, както може да тупти само сърцето на едно влюбено момиче, намиращо се в прегръдките на любимия човек. Виеше й се свят от меката топлина на виното и ендорфиновата еуфория на любовта. Беше готова да му се отдаде – тук и сега, притесняваше се само дали той ще я пожелае.
Продължителните целувки оказваха ефект и върху него. С кристалната яснота на женската интуиция тя усещаше как сексуалното напрежение постепенно нараства в мускулестото му тяло.  Нарастваше и нещо друго, което беше съвсем видно и с просто око. За миг й се прииска да го докосне и да го погали, но не искаше да изглежда нито прекалено нахална, нито прекалено достъпна. Противно на всичките си желания и планове, Михаела се чувстваше напълно безпомощна в ръцете му. Точно в този момент беше готова да му повери и живота си. Без да отделя устни от нейните, Мартин бавно започна да откопчава копчетата на деколтето й. Тя не му се противопостави.
-

-

Следва продължение…

Сам, пред отрупаната маса с чаши червено вино, прясна, лъхаща на доматен сос и маслини пица, Християн тръпнеше в напрегнато очакване. “Колко още време ще се бави, ако не влезе в следващите пет минути, аз си тръгвам!”  Беше толкова нервен, че му се прииска да запали цигара - “вече мога да разбера пушачите, действа им добре на нервите”. 
- Хрис, донеси ми виното в банята, моля те! – Приглушеният глас на Даниела долетя измежду стените на апартамента.
Без да губи нито миг, Християн грабна чашата с вино пред себе си и се отправи към сервизните помещения. Отвори врата на банята и замръзна на място. Не можеше да повярва на очите си! Даниела беше легнала чисто гола във ваната, сапунката покриваше онези части от тялото й, които са под водата, но Християн замръзна само при вида на  голите й, меки рамене.
- Остави чашата ето там, - тя посочи мивката със сапунисаното си краче, - и ела да ми направиш масаж на краката, защото съм много уморена, тези ботуши ме убиват…
Внимателно, все едно държи скъпоценен предмет,  Християн  деликатното пое стъпалото й в треперещите си ръце и бавно започна да го масажира. Никога не беше масажирал преди, но желанието му да достави удоволствие на своята Принцеса го  подтикваше към подсъзнателно овладяване на занаята на добрия масажист. Сякаш отвътре му идваше способността да проследява нерви възли, сухожилия, мускули….Даниела се отпусна блажено във ваната и притвори очи. След няколко минути му подаде другото си стъпало. Бавно ги редуваше, докато потъваше в сладък унес.
Стресна я силната струя топла вода, която започна да се излива във ваната.
“Хм, все пак се е сетил да стопли водата, за да не изстина” – помисли си тя, протегна се с усмивка и въздъхна:
- Милоичък, ще дойдеш ли да ми разтъркаш и гръбчето?
Християн незабавно се зае с новата си задача. Даниела нямаше как да не забележи избухналата предница на панталона му. Тихомълком сапунисаната й ръката се протегна нагоре и нежно започна да гали издутината:
- Не ти ли е неудобно така, с тези дрехи? Защо не се съблечеш като мен? – попита го тя.
- Целия ли да се съблека? – изсумтя Християн.
- Ами да, искам да видя ерекцията ти, всъщност, ще се радвам да си поиграя с него, ела малко по-близо, - погледът й беше едновременно страстен и арогантен.
На Християн всичко това започваше да му заприличва на сцена от долнопробен порно филм.  Имаше чувството, че му готвят някакъв капан. Въпреки всичко огънят в тестисите му надделя. Бавно, но сигурно губеше контрол върху ситуацията. Нямаше друг избор, освен да потъне под  магическото влияние на мокрото й, голо тяло. Бързо започна да се разсъблича. Трескаво хвърляше дрехите си по влажния под и замалко да се подхлъзне, докато си събуваше чорапите. Остана  чисто гол, обърна се с лице към ваната и срамежливо прикри възбудения си член в ръце.
Даниела го погледна въпросително. Лека подигравка се четеше в изражението й.  Той затвори очи и сложи ръцете си на кръста. Задиша често. Времето спря в очакване на мига, в който вълшебният допир на ръката й щеше да го изпрати на седмото небе от щастие. Усети, че се усмихва. Вместо топъл допир обаче получи гневна заповед:
- Подай ми хавлията и ми помогни да изляза от ваната!
През следващите два часа Християн научи много за женската козметика. Под вещото ръководство на Даниела той бавно изсуши цялото й тяло, намаза краката й с бадемов крем, след което й помогна да свали вечерния си грим. Лакира ноктите на краката й, като при всеки жест на невнимание получаваше лека плесница по зачервените бузи. Собствената му голота го накара да се почувства  малък, много малък. Като слаб ученик, изправен пред дъската, изложен на безпощадна критика от целия клас. Твърдата му ерекция издаваше, че срамът му доставя гузно удоволствие. Сам не можеше да си обясни защо. Чувстваше се като хипнотизиран.
След приключи с вечерния си тоалет, за голямо негово учудване Даниела се пъхна под завивките и изгаси лампата на нощното шкафче. Унасяйки се в спокоен сън, едва успя да промълви с прозявка:
- Заключи след себе си и пусни ключа в пощенската кутия на вратата.
Християн мълчаливо изчака тя да заспи, без да откъсва поглед от гладката, бяла кожа на нежното й лице. Облече се тихо в съседната стая,  внимавайки да не я събуди, напусна апартамента и потъна в самотата на нощта.
Тишината му даде възможност най-после да събере мислите си и да се опита да разбере какво му се бе случило  току що.  Вървеше, без да вижда нищо пред себе си  от вълнение, а  в главата му се блъскаха куп въпроси. Дали цялата тази сцена с къпането нямаше за цел само и единствено да го унижи? Да го довлече до дъното на срама и отчаянието? Да изцеди последната му капка достойснтво? Можеше ли един мъж да падне по-низко от това пред жената, която обича? Или просто за миг Даиела беше решила да му е отдаде и после незнайно защо беше променила решението си? Знаеше за променливия характер на женската природа, беше чел за това колко капризни и неразбираеми могат да бъдат жените, но мозъкът му, свикнал да работи само с железните правилата на логиката категорично отказваше да възприеме такова непостоянство. Силна болка пулсираше в превъзбудените му тестиси. Забърза към самотното такси, спряло на десетина метра от него. Трябваше час по-скоро да се прибере в къщи, за да освободи напрежението.
-

-

Следва продължение…